ВЪВЕДЕНИЕ

Езотеричната наука произлиза от  древното знание, и можем да проследим произхода й от самото начало на човешкото съществуване. Нейната основна цел е цялостната човешка същност, а по-специфичната и задача са скритите и невидими компоненти на човешкото същество – не само да ги освети, но да ги въведе в практиката, така, че човекът да осъзнае тяхното съществуване. Тъй като човекът се смята за центъра и началната точка, то той задължително трябва да достигне до себепознанието. Така Езотеричната наука започва от себепознанието  / което се постига чрез процес на практическа и системна вътрешна работа / и се разширява докато включи цялото познание.Това означава, че всяка от човешките науки, било то физическа или ментална, психологическа или духовна, е всъщност неразделна част от Езотеричната наука.

Следователно, Езотеричната наука е вътрешен път, който минава през обективното съзнание, прониква в най-съкровените дълбини на Аза / подсъзнанието и несъзнаваното/ , стига до Истинския Аз и разкрива скритата Истина,която е източникът на всичко. Това не е теория или теоретично знание, а вътрешен процес, който води до знанието чрез практически и личен опит. Това може да се определи като един от основните принципи на тази забележителна приложна наука.

Себепознанието ще доведе човека до неговата себереализация, и постепенно ще го научи как да придобива по-дълбоко и по-широко разбиране на всички светски науки – дотолкова, доколкото, той се задълбочава и разширява познанията за себе си.

Целта на Езотеричната наука е да доведе всяко човешко същество до познанието за Истинския Аз и до разкриването на неговата действителност.Процесът  прави човека постепенно осъзнат за спящите в него енергии и сили.

Когато това се постигне,Езотеричната наука ще е изпълнила мисията си, която е еволюиращо съзнание и еволюция на съзнанието. Така, човекът става майстор или свръх човешко същество.