„Себепознанието е майката на цялото знание“, казва една стара поговорка. Това също е и основата на Древногръцката Философска мисъл. Езотериката отива още по-далеч, като набляга върху практическото приложение на себепознанието. Усъвършенстването на човешкото съзнание е етап достиган чрез себепознание, докато етапа на сливане с божественото, етапа на чистото съзнание/свръхсъзнанието/ се достига само чрез прилагането на себепознанието и достигането на космичното знание.
Себепознанието е задължение на човека, защото той е оста и началната точка, знанието за космоса също е много съществено, защото човекът е част от вселената. Но, достигане до космичното знание е възможно само чрез себепознанието, защото човекът е центъра на всичко.
Себепознанието винаги е било мечтата на философите, учените, великите хора и медицината, но само онези, които прилагат Езотериката и следват Пътят на Съзнанието и вътрешното израстване, са постигнали наистина цялостното себепознание.
Себето тук включва Душата, тази божествена искра у човека, която е непозната или игнорирана от голяма част от човечеството. Това е истинската сила, която задвижва човешкото същество. Това е истинският човек.
