В далечното минало не е имало обособени науки – физиката, химията, психологията, медицината, науката за атома, астрономията, и др., не са съществували самостоятелно. Учебният план на древните школи не е позволявал да се изучава медицина без архитектура и астрономия в допълнение. Те са смятали, че „Науката за човека” /Езотериката/ е обединена наука, която включва знанието от всички науки.
С времето физичните науки набират скорост и метафизиката е избутана на заден план. Това забавя развитието на съзнанието и човекът изгубва посоката към истинския път на усъвършенстване. В резултат, много голяма част от човешките мозъчни клетки заспиват или спират да функционират, те стават безсъзнателни и пътищата към по-дълбоко съзнание се блокират по този начин.
След това, възможността на човешкото същество да разбере древната Наука за човека силно намаляла. За да му бъде помогнато е бил въведен нов метод. Човекът е трябвало да изучава една или две различни науки всеки път, когато е бил отново инкарниран. По този начин се е давало възможност на съзнанието му евентуално да се разгръща, водейки го стъпка по стъпка и подготвяйки го да разбере / в цялостност / „ Науката на човека”. Чак след това всичките негови мозъчни клетки биха могли да се възстановят. И човекът би могъл да стане цялостен или една маса от активно съзнание – както Езотериката се надява да стане човечеството.
