В средата на ХХ век, мъдрите Владици и учители от „Великото Бяло Братство” решават, че е време да се разпространява открито езотеричното знание, чрез отделни хора, които са отдадени на тази свещена работа. Учителите или последователите им, които желаят да разпространяват Езотеричната наука сред хората, трябва лично да са изминали този Вътрешен път на съзнанието и себеразвитието, преди да разпространят знанието и плодовете на собствения си опит и успех сред другите. Да се придобива и преподава само теоретично знание е забранено. Езотеричната наука зависи изцяло от практическото приложение и от личния опит, натрупан по Пътя на Себепознанието, който е единствената Съдба на човека!
Решението на Владиците е взето в началото на втората половина на ХХ век. Разпространяват се голямо количество книги, памфлети и статии, които изваждат на светло чистата Езотерична наука, която до този момент е била скрита от обществеността.
Така, Езотеричната наука се появява на дневна светлина и не разчита единствено на свещените древни източници /ръкописи/, но и на опитността и на живота на Владиците на Знанието и на опита, на всеки един вървящ по този свещен път.
