Като се осланяме на предните параграфи, можем да кажем, че върховната цел на Езотеричната наука е единствено просветлението и развитието на човека. Мотивиращата сила е любовта на човека към ближния, целта му е осъществяването на Божествения план. Когато Земята завърши своята мисия, човекът, който не е достигнал цялостност на съзнанието ще бъде прехвърлен на нова планета, за да получи интензивно обучение по себепознание. Това обучение ще бъде по-различно. То ще бъде строго и човекът няма да има свободен избор /свободна воля/, с която разполага тук и сега! Там изучаването на Езотеричната наука ще бъде задължително и тъй като, той е злоупотребил със свободната си воля, нищо чудно животът му да бъде изпълнен с болка и страдание.

Целта на Езотеричната наука е, отново и отново, да доведе човека до самоосъзнаване, което е  знанието за Истината на всичко, което е.

Очевидно, затова Езотеричната наука е била опазена и е продължила да се развива и разпространява. Тя е обхванала всички области и сектори – от атома, като най-малка частица, до Космоса като най-голямата част и ще продължава да се разпространява, докато човекът овладее пълното знание за Себе си, пълната си себереализация.

Тогава, и само тогава, Езотеричната наука ще е изпълнила мисията си и осъществила целта си – Съзнание в Еволюция и Еволюция на Съзнанието!

В средата на ХХ век, мъдрите Владици и учители от „Великото Бяло Братство” решават, че е време да се разпространява открито езотеричното знание, чрез отделни хора, които са отдадени на тази свещена работа. Учителите или последователите им, които желаят да разпространяват Езотеричната наука сред хората, трябва лично да са изминали този Вътрешен път на съзнанието и себеразвитието, преди да разпространят знанието и плодовете на собствения си опит и успех сред другите. Да се придобива и преподава само теоретично знание е забранено. Езотеричната наука зависи изцяло от практическото приложение и от личния опит, натрупан по Пътя на Себепознанието, който е единствената Съдба на човека!

Решението на Владиците е взето в началото на втората половина на ХХ век. Разпространяват се голямо количество книги, памфлети и статии, които изваждат на светло чистата Езотерична наука, която до този момент е била скрита от обществеността.

Така, Езотеричната наука се появява на дневна светлина и не разчита единствено на свещените древни източници /ръкописи/, но и на опитността и на живота на Владиците на Знанието и на опита, на всеки един вървящ по този свещен път.

Езотеричната наука се е разпространила първо в Далечния Изток, където се пазели всички свещени ръкописи от наследниците на великите мъдреци. Там е било създадено „ Великото Бяло Братство” като първото Братство на земята. Всеки, който е бил вдъхновен да придобие знанието за човека във всичките му клонове е трябвало постепенно да израства в знанието, да постигне себепознание, докато достигне до него в Далечния Изток.

След обучение и „ дипломиране” в „Института Майка” споменат по-горе, той е трябвало да следва стъпките на своите учители и е било негов дълг да отиде в света и да просветлява своите ближни, като им посочва Пътя на Истината, Пътят, който включва Материята и Духа, чиято цел е да направи човека цялостен в знанието му за самия него и всичко, което го заобикаля.

По този начин, Езотеричната наука започнала да се разпространява отвъд границите на Далечния Изток още в Древността. И все пак, където и да се е разпространявала, тя е оставала свещена и недосегаема, освен за истинските последователи, чиято цел е била Човешкото Съвършенство и завръщането към Създателя. Това е можело да бъде постигнато само в съответствие с Божествения План, който е определял Пътят за Завръщането.

Поради преобладаващите политически условия, Езотеричната наука се е разпространявала във всички части на света в прикрити форми. В Средния Изток тя се появява под формата на духовни, божествени учения /религии/. В Близкия Изток, под формата на науката за лицеизраза, телепатията и мистичните психични сили. В Гърция, се появява като философия, нумерология и архитектура, в Древен Египет чрез тайните на безсмъртието, мистериите в строителството и чрез „магията” или контрола върху природните сили / елементалите/, в Месопотамия чрез астрономията, астрологията и тайните на Космоса. В някои европейски страни, Езотеричната наука се проявява чрез психологията и семантиката. Тя се появява също и на Американския континет чрез контрола и въздействието върху природните елементи и животните.

Всички тези разклонения на знанието са само маска, под която се е криело истинското лице на обширното езотерично знание, независимо дали хората са го съзнавали или не!

Независимо от това истинската наука за човешките дълбини, не е взета от външен източник, а от първоначалната си обител, в пълна секретност и никога не е излизала на светло, до началото на ХХ век.

В далечното минало, Езотеричната наука или науката за вътрешния Аз е била най-важното занимание на човека, и тъй като себепознанието е било единственото знание, то човекът е бил жаден за него и работел усилено за посигането му. Човекът е осъзнал своя копнеж за познаване на тайните на Аза, откакто той е станал себеосъзнат. Силата на това чувство нараствала или отслабвала в зависимост от културата или цивилизацията на съответната епоха. Но самата природа на копнежа не се е променила никога, и той не е напускал никога човешката душа.

В далечното минало, човекът е имал интуитивно или спонтанно осъзнаване, че чрез себепознанието ще получи познания за природата и вселената и също за своя Създател. Въпреки това, човекът не се задържал на пътя на себепознанието задълго и той се отклонил поради различни обстоятелства или заради пристрастеността си към материалния свят. И той загубил възможността за себепознание, най-възвишеното и мащабно знание, което обединява Материята и Духа в едно.

Осъзнавайки своята неспособност за себепознание поради отказа си от правилния хуманен път, човекът е започнал да търси знание извън себе си. Той започва да търси само сетивно знание. Той започва да изучава природата и материята, звездите, планетите и космоса. Това поставя началото на излизането от правилния път, който би го довел до целта на съществуването му. Последващото отдаване на материалните желания и физически страсти служи единствено за да го държи в затвора на ума и да го отдалечи от собствените му дълбини.

Въпреки напояването му с материалното знание, човекът е запазил желанието си да се себепознае и усещането за важността да се потопи в непознатите тайни на съществото си. Той е разбрал, че светската наука не може да му разкрие неговите дълбини…и, че всичко се върти около самия него. Но все още, човекът е бил далеч от себепознанието. Той е бил твърде зает с изследването на материята и нейния състав. Докато е бил хванат в капана на фалшивата изява и подчинен на своите окови и изкушения, той е мислел, че познаването на материята е истинското знание.